Направо към съдържанието

син

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

дете от мъжки пол

Етимология

старобълг. сынъ. Сродни думи: лит. sūnus, староинд. sūnuś, авест. hūnu-, гот. sunus, старо-в.-нем. sunu, старогр.(стар.) υἱύς, род. п. υἱέος, тохар. А , В sоуä „син“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

синовен, Сина, синковец

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Прилагателно име, тип 86

  1. Който има цвят на небе или вода. Този цвят лежи между зеления и виолетовия цвят във видимия спектър.
  2. (прен.) привърженик на Съюза на демократичните сили.

Етимология

1. старобълг. синь „тъмносин“. Съответства на алб. thinjë „сива коса“ < ИЕ *k'ih1-ni-, производна на ИЕ *k'i-, виж сияя, сив.

2. по цвета на партията/ знамето ѝ, след 1989 г.



Производни думи

светлосин, тъмносин, синкав, синева, синея, посинявам, синина, синка, синчец

Превод