Ниуе

Ниуе
— владение на Нова Зеландия —
Знаме Герб
Девиз: Atua, Niue Tukulagi „Господи, нека Ниуе да е вечно“
Химн: The Lord in Heaven
Местоположение на Ниуе
Административни данни
Официално име	Ниуе
Местно име	Niue, Niuē
Официален език	ниуеански език, английски
Столица	Алофи
Най-голям град	Алофи
География и население
Площ
0 • Общо	260 km²
0 • Води	незначителен%
Религия	96,4% християнство 3,3% нерелигиозност 0,3% други религии
Демоним	ниуец
Население
0 • Общо (2022)	1681
0 • Оценка (2018)	1620
0 • Гъстота	7 души/km²
0 • Градско	46,2% (135-о)
Управление
Форма	унитарна парламентарна конституционна монархия
Монарх	Чарлз III
Генерал-губернатор	Синди Киро
Законодателна власт	Събрание на Ниуе
История
Свободна асоциация с Нова Зеландия	19 октомври 1974 г.
Икономика
БВП (ППС)	оценка, 2003
0 • Общо	10 млн. щ.д. (228-о)
0 • На човек	5800 щ.д. (164-то)
БВП (ном.)	оценка, 2021
0 • Общо	38 млн. щ.д.
Валута	Новозеландски долар (NZD)
Допълнителна информация
Часова зона	UTC-11
Активна лента	ляво
Код по ISO	NU
Интернет домейн	.nu
Телефонен код	+683
Официален сайт	www.niueisland.com
Ниуе в Общомедия

Ниуè (на английски: Niue; на ниуеан: Niuē; в миналото – Савидж, на английски: Savage Island) е коралов остров в централната част на Тихи океан. Столицата му е Алофи.

Геология и география

Островът има вулканичен произход, претърпял нееднократни издигания, за които свидетелстват многочислените разломи и двете надзаливни морски тераси, разположени на 27 m и 60 m над нивото на океана.

Целият остров е ограден от мощни коралови рифове. Бреговете му представляват стръмни скали, стърчащи над водата. Във вътрешността му се издига плато с надморска височина до 66 m, достигащо до самия бряг. То е най-плодородната част на острова, където живее преобладаващата част от населението. Тук има и гъсти вечнозелени гори, съставени предимно от палми. Дължината на бреговата линия е 78 km.

Климатът е тропичен, океански, със средна годишна температура 25°C и годишна сума на валежите 2177 mm. Валежите падат много неравномерно и често се наблюдават дълги и продължителни засушавания. На острова няма постоянно течащи реки. Почвите са много плодородни, но на някои места се срещат и с неплодородни варовикови участъци.

История

Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери.

През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.

Държавно устройство

Самоуправляваща се държава, свободно присъединила се към Нова Зеландия, която назначава глава на държавата – върховен комисар. Има Законодателна асамблея, състояща се от 20 души, избирани за срок от 3 години, която избира правителство. Въоръжени сили няма.

Стопанство

Около 1/4 от площта на страната са обработваеми земи, на които се отглеждат различни тропични култури и най-вече кокосови палми. Главен поминък е отглеждането на копра и банани. Сравнително добре развити са пчеларството, животновъдството и риболовът. Основен износ – кокосов крем. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 24:27:49.

В Алофи има международно летище. Дължина на шосейната мрежа – 234 км. Няма жп линии. Островът се посещава от около 3 хил. туристи.

Валута – новозеландски долар. Годишната финансова помощ от Нова Зеландия възлиза на 3,5 млн. щатски долара.

Население

• Население – 1625 жители (2008 г.).
• Гъстота – 6,3 жители на км².
• Естествен прираст – 11.
• Етнически състав – ниуеанци 92,5% (от тях метиси 10%), европейци 5,1%, други 2,4%.
• Официалният език – английски. Използва се и ниуе (близък до тонганския).
• Азбука – латиница.
• Неграмотни – 8%.
• Религиозен състав – християни 99,7% (протестанти 96,2%, католици 3,8%), други 0,3%.
• Административен център – Алофи (578 жители).

На острова има още 5 селища със статут на градове: Муталау (Mutalau), Лакепа (Lakepa), Лику (Liku), Хакупу (Hakupu) и Авателе (Avatele). Около 15 хиляди ниуеанци живеят в Нова Зеландия.

Вижте също

• Ниуеански език