F-16 „Fighting Falcon“ („боен сокол“) е американски боен самолет, разработен от General Dynamics през 70-те години на XX век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител F-15 „Eagle“ с минимално тегло и максимално бойно натоварване. От 2025 година изтребителят присъства в състава на българските Военновъздушни сили.[1]
В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LightWeight Fighter Program, LWPF), който да допълни F-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари1974 г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият официален полет става на 2 февруари, а на 9 май същата година излита и прототипът (YF-17) – бъдещият F/A-18 Hornet на другата фирма, участваща в конкурса, Northrop. След около година целеви изпитателни полети, в началото на 1975 г. General Dynamics получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен F-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г.
Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета.
F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.
Италия по програмата Peace Caesar получава 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) в периода 2003 – 2004 година. Използва ги 10 години с лизингов договор.
Венецуела също по програмата Peace Delta получава 24 машини (18 F-16A-15, 6 F-16B-15) в периода 1982 – 1984 година. Повече от 10 години изтребителите не летят поради липса на части.
Някои от модификациите на F-16 (F-16C и F-16D) се произвеждат по лиценз в Турция (заводите на TAI) и Южна Корея (от корпорацията „Samsung“).
Mitsubishi F-2 е многоцелеви изтребител, създаден от General Dynamics F-16 Fighting Falcon, произведен от Mitsubishi Heavy Industries и Lockheed Martin за Японските сили за самоотбрана във въздуха (JASDF). Дяловото разделение в производството между Япония и Съединени щати е 60/40 Програмата започна през 1984 г. като Mitsubishi SX-3 и първото въздухоплавателно средство влезе в експлоатация през 2000 г. Първите 76 машини JASDF получават до 2008 г., като бяха произведени общо 98 самолета (включително 4 прототипа). Първият радар с електронно сканиран масив (AESA) на борда на самолет е J/APG-1, въведен на Mitsubishi F-2 през 1995 г. F-2 е наречен „Viper Zero“, позовавайки се на полуофициалния псевдоним на F-16 на „Viper“ и на Mitsubishi A6M Zero.
Цената на Mitsubishi F-2 е 127 милиона долара (2009).
Планирано е производството му да продължи и след 2010 г.
Първият боен успех на F-16 в Израел е постигнат в схватка „въздух – въздух“ от Израелските военновъздушни сили (IAF) над долината Бекаа на 28 април 1981 г. срещу сирийски хеликоптер Ми-8, който е свален с оръдеен изстрел.[2] Първата битка „въздух – земя“ на самолета е, когато Израел бомбардира иракската ядрена централа в Озирак на 7 юни1981 г. с 8 свои летателни апарата F-16, съпроводени от 6 самолета тип F-15.
В Ливан е ползван срещу сирийските въздушни сили в яростни сражения през 1982.
В редовете на коалицията са използвани стотици самолети F-16 по време на войната в Кувейт.
По време на войните в бивша Югославия през 90-те години на XX век самолетите F-16 на коалицията участват в многобройни наблюдателни мисии и извършват няколко рейда и въздушни битки в Босна и Херцеговина.
По-масово е използван във войната с Косово през 1999 г., където холандски и американски F-16 свалят няколко МиГ-29 на югославската армия.
Опашката от свален по време на войната в Косово F16 в Музея на авиацията в Белград, Сърбия
В Афганистан се използва от края на 2001 г. в редовете на американските и европейските сили.
F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок-версии 1, 5, 10 и 20. Block 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори.
F-16C/D
F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхното производство започва през 1984 г. Първата C/D версия е Block 25, с подобрена авионика и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Block 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18,8 милиона щатски долара.
F-16E/F
F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D Block 50/52. Block 60 е специално произведен за ВВС на Обединените арабски емирства. Тази блок-версия включва подобрения в радарната система тип AESA, авиониката, както и по-мощен двигател.
Български F-16V изтребители на 6 МайF-16V
F-16V самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидентът на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012 г. Новият вариант включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др.
От 13 април 2025 година F-16V Block 70 е приет на въоръжение във Военновъздушните сили на Република България.[1] Към месец април 2025 година F-16V Block 70 вече е приет на въоръжение във ВВС на Република България, като тя е единствената страна-членка на НАТО на Балканите, която оперира с F-16V Block Fighting Falcon 70.
Проектът MLU (mid-life update) стартира през 1989 г., а през май 1991 г. започва неговата реализация. Целта на проекта е да увеличи ресурса на самолета с нови 10 – 20 години (4000+ или общо минимум 8000 полетни часа).
Промените включват:
Нов компютър за бойно използване
Компютърът е произведен от Texas Instruments. Той заема 42% по-малък обем, 55% по-малко тегло, и използва 37% по-малко електроенергия.
Нов радар
Новият радар е произведен от Westinghouse Electric Corporation и е с обозначението AN/APG-66 (V2). Той може да следи до 10 цели едновременно и да обстреля 6 от тях с ракети AIM-120 AMRAAM.
Нови мултифункционални дисплеи
Новите мултифункционални дисплеи (MFD) за MLU стандарта са произведени от Honeywell. В кабината са монтирани два LCD дисплея с активна матрица и размери 10x10 cm.
HOTAS
В MLU стандарта е реализиран принципът HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя).
F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света (към август 2024).
България-F-16V/D от 2025 г. – закупени са 16 броя, 8 се очакват през 2025, а 8 – през 2027. На 2 април 2025 година в 3-та авиационна база пристигна първият боен самолет F-16 Block 70, като официалната церемония по неговото посрещане бе на 13 април.[4] До 18 декември пристигат всичките 8 самолета по първата поръчка[5] На 6 май 2026 за първи път самолетите публично прелитат над България, за парада на българската армия[6]
Турция-F-16C/D През 2023 Турция сключва сделка за 23 милиарда, с цел закупуване на 40 F 16 Block 70 Viper и на 79 комплекта за модернизазция по-стари модели. (7 милиарда за самолетите[7]) След като е извършено разплащане от 1,4 милиарда за самолетите Турция се отказва от част от сделката (за модернизация), защото преценява че сама може да извърши модернизацията[8]
САЩ
Швеция
Франция
СССР
САЩ
Европа
Китай
.jpg)
България-F-16V/D от 2025 г. – закупени са 16 броя, 8 се очакват през 2025, а 8 – през 2027. На 2 април 2025 година в 3-та авиационна база пристигна първият боен самолет F-16 Block 70, като официалната церемония по неговото посрещане бе на 13 април.[4] До 18 декември пристигат всичките 8 самолета по първата поръчка[5] На 6 май 2026 за първи път самолетите публично прелитат над България, за парада на българската армия[6]
Гърция-F-16C/D
Египет-F-16A/B, F-16C/D
Израел-F-16A/B, F-16C/D, F-16I
Катар-12
ОАЕ – F-16E/F Blok 60
Пакистан-F-16A/B, F-16AM/BM, 18F-16C/D
Полша-F-16A/B, F-16C/D
Румъния-F-16 AM/BM block 15 MLU
Тайван-F-16A/B
Турция-F-16C/D През 2023 Турция сключва сделка за 23 милиарда, с цел закупуване на 40 F 16 Block 70 Viper и на 79 комплекта за модернизазция по-стари модели. (7 милиарда за самолетите[7]) След като е извършено разплащане от 1,4 милиарда за самолетите Турция се отказва от част от сделката (за модернизация), защото преценява че сама може да извърши модернизацията[8]
Южна Корея-F-16C/D
