Направо към съдържанието

F-16

от Уикипедия, свободната енциклопедия
F-16
Описание
Националност САЩ
Типмногоцелеви изтребител
КонструкторGeneral Dynamics
ПроизводителLockheed Martin, General Dynamics
Произведен1973 – 2017; 2019 –
Произв. бройки4588 (23 април 2019 г.)
Единична цена14,6 млн. щ.д. (F-16A/B)
18,8 млн. щ.д. (F-16C/D)
Първи полет2 февруари 1974 г.
Използван отВВС на САЩ
Белгия
Бахрейн
Въведен17 август 1978 г.
Състояниев експлоатация
Тактико-технически данни
Екипаж2 пилота
Дължина14,8 m
Размах криле9,96 m
Площ криле27,87 m²
Височина4,88 m
Тегло (празен)8272 kg
Тегло (пълен)16 900 kg
ДвигателPratt & Whitney F100
Мощност79 kN
Макс. скорост2173 km/h
Таван полет15 200 m
Скороподемност15 240 m/min
Разпереност9,8 m
Въоръжение
ОръдиеM61 Vulcan
F-16 в Общомедия

F-16 „Fighting Falcon“ („боен сокол“) е американски боен самолет, разработен от General Dynamics през 70-те години на XX век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител F-15 „Eagle“ с минимално тегло и максимално бойно натоварване. От 2025 година изтребителят присъства в състава на българските Военновъздушни сили.[1]

В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LightWeight Fighter Program, LWPF), който да допълни F-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият официален полет става на 2 февруари, а на 9 май същата година излита и прототипът (YF-17) – бъдещият F/A-18 Hornet на другата фирма, участваща в конкурса, Northrop. След около година целеви изпитателни полети, в началото на 1975 г. General Dynamics получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен F-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г.

Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета.

F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.

Италия по програмата Peace Caesar получава 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) в периода 2003 – 2004 година. Използва ги 10 години с лизингов договор.

Венецуела също по програмата Peace Delta получава 24 машини (18 F-16A-15, 6 F-16B-15) в периода 1982 – 1984 година. Повече от 10 години изтребителите не летят поради липса на части.

Някои от модификациите на F-16 (F-16C и F-16D) се произвеждат по лиценз в Турция (заводите на TAI) и Южна Корея (от корпорацията „Samsung“).

Mitsubishi F-2 е многоцелеви изтребител, създаден от General Dynamics F-16 Fighting Falcon, произведен от Mitsubishi Heavy Industries и Lockheed Martin за Японските сили за самоотбрана във въздуха (JASDF). Дяловото разделение в производството между Япония и Съединени щати е 60/40 Програмата започна през 1984 г. като Mitsubishi SX-3 и първото въздухоплавателно средство влезе в експлоатация през 2000 г. Първите 76 машини JASDF получават до 2008 г., като бяха произведени общо 98 самолета (включително 4 прототипа). Първият радар с електронно сканиран масив (AESA) на борда на самолет е J/APG-1, въведен на Mitsubishi F-2 през 1995 г. F-2 е наречен „Viper Zero“, позовавайки се на полуофициалния псевдоним на F-16 на „Viper“ и на Mitsubishi A6M Zero.

Цената на Mitsubishi F-2 е 127 милиона долара (2009).

Планирано е производството му да продължи и след 2010 г.

Първият боен успех на F-16 в Израел е постигнат в схватка „въздух – въздух“ от Израелските военновъздушни сили (IAF) над долината Бекаа на 28 април 1981 г. срещу сирийски хеликоптер Ми-8, който е свален с оръдеен изстрел.[2] Първата битка „въздух – земя“ на самолета е, когато Израел бомбардира иракската ядрена централа в Озирак на 7 юни 1981 г. с 8 свои летателни апарата F-16, съпроводени от 6 самолета тип F-15.

В Ливан е ползван срещу сирийските въздушни сили в яростни сражения през 1982.

В редовете на коалицията са използвани стотици самолети F-16 по време на войната в Кувейт.

По време на войните в бивша Югославия през 90-те години на XX век самолетите F-16 на коалицията участват в многобройни наблюдателни мисии и извършват няколко рейда и въздушни битки в Босна и Херцеговина.

По-масово е използван във войната с Косово през 1999 г., където холандски и американски F-16 свалят няколко МиГ-29 на югославската армия.

Опашката от свален по време на войната в Косово F16 в Музея на авиацията в Белград, Сърбия

В Афганистан се използва от края на 2001 г. в редовете на американските и европейските сили.

От 2003 г. се използва и от коалицията в Ирак.

F-16A/B

F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок-версии 1, 5, 10 и 20. Block 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори.

F-16C/D

F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхното производство започва през 1984 г. Първата C/D версия е Block 25, с подобрена авионика и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Block 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18,8 милиона щатски долара.

F-16E/F

F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D Block 50/52. Block 60 е специално произведен за ВВС на Обединените арабски емирства. Тази блок-версия включва подобрения в радарната система тип AESA, авиониката, както и по-мощен двигател.

Български F-16V изтребители на 6 Май
F-16V

F-16V самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидентът на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012 г. Новият вариант включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др.

От 13 април 2025 година F-16V Block 70 е приет на въоръжение във Военновъздушните сили на Република България.[1] Към месец април 2025 година F-16V Block 70 вече е приет на въоръжение във ВВС на Република България, като тя е единствената страна-членка на НАТО на Балканите, която оперира с F-16V Block Fighting Falcon 70.

Проектът MLU (mid-life update) стартира през 1989 г., а през май 1991 г. започва неговата реализация. Целта на проекта е да увеличи ресурса на самолета с нови 10 – 20 години (4000+ или общо минимум 8000 полетни часа).

Промените включват:

Нов компютър за бойно използване

Компютърът е произведен от Texas Instruments. Той заема 42% по-малък обем, 55% по-малко тегло, и използва 37% по-малко електроенергия.

Нов радар

Новият радар е произведен от Westinghouse Electric Corporation и е с обозначението AN/APG-66 (V2). Той може да следи до 10 цели едновременно и да обстреля 6 от тях с ракети AIM-120 AMRAAM.

Нови мултифункционални дисплеи

Новите мултифункционални дисплеи (MFD) за MLU стандарта са произведени от Honeywell. В кабината са монтирани два LCD дисплея с активна матрица и размери 10x10 cm.

HOTAS

В MLU стандарта е реализиран принципът HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя).

Сравнителни тактико-технически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
ИзтребителJAS 39 GripenDassault RafaleМиГ-29F-16C Block 50[3]F-18Eurofighter TyphoonJ-10
Произход Швеция Франция СССР САЩ САЩ Европа Китай
Изображение
Двигател1х Volvo Aero RM122х Snecma M88-22х Климов РД-331х General Electric F100-PW-1292х General Electric F404-GE-4022х Eurojet EJ2001х WS-10A Тайхан
Тяга на максимал54 kN50,04 kN всеки53,9 kN всеки79,2 kN48,9 kN всеки60 kN всеки89,17 kN
Тяга на форсаж80 kN75,62 kN всеки81,4 kN всеки129,4 kN79,2 kN всеки90 kN всеки129,4 kN
Максимална скорост2410 km/h1900 km/h2445 km/h2145 km/h1915 km/h2120 km/h2450 km/h
Маса празен6620 kg9500 kg11 000 kg8273 kg11200 kg11000 kg9730 kg
Нормална излетна маса8720 kg14 016 kg16 800 kg12 000 kg16 850 kg15 550 kg18 500 kg
Максимална излетна маса14 000 kg24 500 kg21 000 kg19 200 kg23 400 kg23 500 kg19 277 kg
Таван на полета15 240 m16 800 m18 000 m17 200 m15 000 m19 800 m20 000 m
Скороподемност305 m/sдо 330 m/s254 m/s254 m/s315 m/s
Макс. далечина на полета2800 km (с доп. рез.)3700 km2100 km (с доп. рез.)3943 km (с доп. рез.)3330 km (с доп. рез.)1390 km (без доп. рез., няма)3000 km (с доп. рез.)
Дължина14,1 m15,27 m17,37 m15,03 m17,1 m15,96 m15,5 m
Височина4,5 m5,34 m4,73 m5,09 m4,7 m5,28 m4,78 m
Размах на крилете8,4 m10,8 m11,4 m9,45 m12,3 m10,95 m9,7 m
Тяговъоръженост0,941,101,130,898 – 1,0950,95+1,160,98
Въоръжение – ракети6х AIM-9 или
6х AIM-120 или
4х Skyflash
4х AGM-65 Maverick или
KEPD 350или
RBS-15
до 14 MICA/
R.550 Magic/
въздух-земя/
Exocet/
ядрена ASMP
6 различни ракети, най-често Р-27 и Р-77до 6 ракети

AIM-120B AMRAAM 2х AIM-7 Sparrow
до 6 ракети

AIM-9 Sidewinder
до 6 ракети IRIS-T

4х AIM-9 или
AIM-132 или
IRIS-T или
AIM-120 и
2х AIM-7 или
2х допълнителни AIM-120
ракети въздух-земя и противокорабни
До 13 ракети AIM-9/
AIM-132/
AIM-120/
IRIS-T/
въздух-земя
До 11 ракети PL-8/
PL-9/
PL-11/
PL-12/
въздух-земя
Въоръжение – бомби4х GBU-12
2х Bombkapsel 90
8х Mk 82
Pavewayдо 3500 kg (вкл. ракетите)до 4500 kg ракети въздух-земя, НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомбиразличноPaveway
JDAM
HOPE/HOSBO
КАБ-500Л и други
Въоръжение – оръдия1х 27 mm оръдие BK-271х 30 mm оръдие GIAT 301х 30 mm оръдие ГШ-30-11х 20 mm Gatling-оръдие M61 Vulcan1х 20 mm Gatling-оръдие M61 Vulcan1х 27 mm оръдие ВК-271х 23 mm оръдие

Експериментални модели, непроизведени серийно

[редактиране | редактиране на кода]
  • F-16/79
  • F-16XL
  • F/A-16
  • F-16/101
  • F-16 VISTA / MATV / NF-16D
  • AFTI/F-16

F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света (към август 2024).

  •  България-F-16V/D от 2025 г. – закупени са 16 броя, 8 се очакват през 2025, а 8 – през 2027. На 2 април 2025 година в 3-та авиационна база пристигна първият боен самолет F-16 Block 70, като официалната церемония по неговото посрещане бе на 13 април.[4] До 18 декември пристигат всичките 8 самолета по първата поръчка[5] На 6 май 2026 за първи път самолетите публично прелитат над България, за парада на българската армия[6]
  •  Гърция-F-16C/D
  •  Египет-F-16A/B, F-16C/D
  •  Израел-F-16A/B, F-16C/D, F-16I
  •  Катар-12
  •  ОАЕ – F-16E/F Blok 60
  •  Пакистан-F-16A/B, F-16AM/BM, 18F-16C/D
  •  Полша-F-16A/B, F-16C/D
  •  Румъния-F-16 AM/BM block 15 MLU
  •  САЩ-F-16A/B, F-16C/D
  •  Тайван-F-16A/B
  •  Турция-F-16C/D През 2023 Турция сключва сделка за 23 милиарда, с цел закупуване на 40 F 16 Block 70 Viper и на 79 комплекта за модернизазция по-стари модели. (7 милиарда за самолетите[7]) След като е извършено разплащане от 1,4 милиарда за самолетите Турция се отказва от част от сделката (за модернизация), защото преценява че сама може да извърши модернизацията[8]
  •  Южна Корея-F-16C/D
  • Украйна – Доставени от Нидерландия и Дания
  •  Венецуела – 24 машини (18 F-16A Blok15, 6 F-16B Blok15) получава в периода 1982 – 1984 година/нямат поддръжка/.
  •  Италия – 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) получава в периода 2003 – 2004 година с 10-годишен лизингов договор.